Количка
0 артикула
 
Избрани продукти
 

СТИМУЛАТОРИ НА ВЯРАТА

СТИМУЛАТОРИ НА ВЯРАТА
Натисни за голям размер
Цена: 8.90лв
Наличност: В наличност
Автор: Джон Аванзини
Среден рейтинг: Няма гласове

ДЖОН АВАНЗИНИ е роден през 1936 г. в Парамарибо, Суринам, Южна Америка. Той израства и получава образованието си в Тексас.

По късно защитава докторат по философия в Baptist Christian University (Баптиски Християнски Университет), Шриивпорт, Луизиана. Понастоящем д-р Джон Аванзини живее с жена си Патриция във Форт Уърт, Тексас, където е директор на His Image Ministries.

Телевизионната програма на д-р Джон Аванзини "Принципите на библейската икономика" се излъчва пет пъти на ден, през всичките седем дни на седмицата от повече от 550 телевизионни станции от източното до западното крайбрежие. Той говори на национални и международни конференции всяка седмица. Служи по целия свят и много от неговите живи поучения сега се лесно достъпни чрез касети и книги.

Напиши коментар
Име:


Коментар: Забележка: HTML не се поддържа!

Рейтинг: Лошо            Отлично

Напиши кода от картинката:

Няма други снимки за това издание.

Глава 10

Стимулатори на вярата в Новия Завет

 

Ако искате да прочетете в Библията как затворени врати се отварят без проблем, отидете на случката със Симон Петър в затвора на Ирод.

И по същото време цар Ирод протегна ръката си да притесни някои от църквата. Уби с меч Йоановия брат Яков и като видя, че това беше угодно на юдеите, той хвана Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове. И като го хвана, хвърли го в тъмница и го предаде на 4 четворки войници да го пазят с намерение да го изведе пред хората след Пасхата. И така те пазеха Петър в тъмницата, а църквата принасяше пред Бог усърдна молитва за него. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги, и стражите пред вратата пазеха тъмницата. (Деян. 12:1-6)

Стихове 1 и 3 по-горе ясно показват, че намерението на цар Ирод беше да убие Петър, както беше убил Яков, брата на Йоан. Но Симон Петър, пълен с вяра, спокойно си легна между двамата стражи и заспа дълбоко в здрава вяра. Тези ужасяващи обстоятелства щяха набързо да загасят слабата вяра. Но Петър остана във вяра. Той знаеше, че тези железни врати имат по-малка сила от Божията способност да го освободи.

 

Вярата е ключът

Вижте, вярата е ключът. Тя отваря всяка врата, която стои между теб и Божия съвършен отговор на твоите нужди и искания. Запомнете: не традицията или фолклорът, а Писанията са тези, които ни казват, че ако кажем на планината: "Премести се и се хвърли в морето", и не се усъмним в нашето сърце (вярваме в нашето сърце без никакъв вид съмнение), а повярваме, че нещата, които казваме, ще станат, ние ще имаме каквото и да кажем (то ще се случи точно както го казваме) (Марк 11:23).

Преместването на една планина е толкова трудна задача, колкото е и първоначалното поставяне на планината. Информираното дете на Бог знае как са се появили планините, които съществуват днес. Те бяха изговорени от Бог чрез вяра, което ги извади от тяхното невидимо състояние, в което те са съществували преди да бъдат сътворени, и ги направи видими. Евреи 11 глава ни казва, че твърдият материал, от който са направени планините, е вярата. Така че, ако планината трябва да бъде повдигната и хвърлена в морето, тя трябва да бъде преместена от същата сила, която я е поставила на сегашното є място. Вярата има сила както да предизвиква съществуването на желани неща, така и да премахва нежелани.

 

Добрият сън - добър пазител на вярата

Колко достатъчно се бяха променили обстоятелствата, когато Симон Петър се събуди. Със своето събуждане той намери веригите отвързани и паднали долу, стражите спящи от двете му страни и вратата на затвора широко отворена. Забележете стимулатора на вярата, който Симон Петър съзнателно или подсъзнателно беше използвал. Той просто си легна да спи. Той не остана буден цяла нощ в безпокойство, треперещ и представящ си умствено екзекуцията, която го чакаше на сутринта. По-скоро той си легна с веригите между палачите и заспа. Петър не позволи безпокойството да отслаби неговата вяра.

Независимо какви лични обстоятелства срещате, вас ви очаква същата победа, ако пазите своята вяра.

Не се дразни от злодеите, нито завиждай на нечестивите. (Пр. 23:19)

Когато врагът дойде като потоп, Духът на Господ ще изгради стени срещу него. (Исая 59:19)

Колко е просто това заключение! Просто си легни и спи! Как това помогна на Симон Петър да запази здрава своята вяра? Когато заспите, враждебните обстоятелства спират да отправят предизвикателства към обещанието на Бог. Ние всички сме прекарвали безсънни нощи, представяйки си умствено агонията, която ни предстои на следващата сутрин. Ние си лягаме със силна вяра, но колкото по-дълго стоим будни, толкова по-образно ни представя дяволът възможността за провал през идващия ден. Тези негативни нощни мисли на провал отслабват нашата вяра и тогава страхът и съмнението започват да владеят.

Колко по-добре бихме направили, ако просто отидем да спим и задържим нашата вяра далеч от обсега на безпокойството. Когато ви предстои да се изправите срещу големи предизвикателства на следващата сутрин и толкова много се тревожите, че не можете да заспите, станете, светнете лампите, отворете вашата Библия и четете, докато отново ви се приспи. Вашата вяра няма да се влоши от четене на Библията. Ако просто легнете в тъмното и позволите на вашето въображение да бяга диво в пълен ужас от идващия ден, не след дълго вашата вяра ще започне да се клати и да отслабва.

Вярата на Симон Петър беше предпазена чрез сън. Той просто затвори ума си за негативните мисловни сцени, които съмнението и безпокойството щяха да му донесат.

Никаква врата или верига, която ви връзва, не може да устои на вашата силна вяра. Със сигурност в този пример можете да видите огромната нужда да защитавате вашата вяра от атаките на дявола. Особено атаките, които идват в малките часове на нощта, когато сте уморени и неориентирани. Правете всичко друго, но не и да стоите в леглото, представяйки си най-лошите сценарии за идващата сутрин. Заспете. Ако не можете да заспите, тогава станете и четете Библията, докато ви се доспи. Със сигурност този стимулатор на вярата може и да не ви впечатли както някои други в Библията. Но някога в бъдеще, в навечерието на някоя криза, това може да се окаже най-ценния стимулатор на вярата за вас.

 

Каквото и да правите, не се съмнявайте в Бог

Истина ви казвам, който каже на тази планина: "Вдигни се и се хвърли в морето" и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще стане това, което казва. (Марк 11:23)

Това мощно изказване не само говори за Божията способност да контролира обстоятелствата, които ни заобикалят, но и ясно показва, че ние имаме голям дял в извършването на този процес. Казано е да изговаряме нещата, които желаем, без съмнение. Ние го правим, за да могат те да бъдат дадени свободно. Този процес работи само ако говорим със силна вяра.

Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко, защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господ, защото е колеблив и непостоянен във всичките си пътища. (Яков 1:6-8)

Тези два стиха са много специални, защото отварят очите ни за факта, че не е достатъчно да вземем един стих и да направим от него доктрина. В Марк 13:23 се казва за способността, която имаме, да изговорим нещо и то да се случи. Но нашето разбиране за стиха в Марк няма да бъде пълно, докато не прибавим към него поучението на Яков 1:6-8. Когато изговаряме и искаме, трябва да имаме здрава вяра (която не се клати), иначе няма да стане нищо. Затова Павел казва, че той изявява пълното учение на Бог към тези, които поучава.

Има някои стъпки, които ние трябва да направим, за да преместим планините, да променим нашите обстоятелства и да изкараме на бял свят невидимото. Процесът на създаване на Божието най-добро в нашия живот в много случаи е заобиколен от опозиция и врагове. В Яков 1:2 се казва:

Приемайте го като голяма радост, когато изпадате в различни изпитания.

 

Песните и хвалението стимулират вярата

Когато бяха хвърлени в затвора във Филипи, Павел и Сила вкараха в действие стимулатор на вярата. Вместо да се оплакват и да плачат, те пееха и хвалеха Бог. Павел и Сила не бяха особено щастливи от това, което току-що се беше случило с техните физически тела. Нито пък от това, което педстоеше да се случи. Те бяха радостни от факта, че Бог е способен да ги освободи. Няма съмнение, че тяхната вяра беше поставена на изпитание.

В това изпитание Павел и Сила можеха да мърморят, да се оплакват или да "ближат раните си", но те застанаха твърдо, знаейки, че раздвоеният ум няма да им бъде от полза в този час. Казвам "раздвоен ум", защото нямаше да им бъде трудно да се фокусират върху силата на железните окови, които ги държаха, вместо върху избавителния път, който Бог беше промислил. Но те избраха да бъдат концентрирани в своя ум и да мислят само за това как Божията мощ ги освобождава. За да извършат това, те използваха гласното произнасяне на думи (думи, които можеха да бъдат чути) чрез песни. Те си припомняха Божията любов към тях и Неговата способност да промени техните нежелани обстоятелства.

Вие също можете да използвате изговарянето на думи. Можете да го направите чрез пеене или говорене за тези неща, които знаете, че Бог иска да ви се случат. Това е много важен метод за контролиране на вашите обстоятелства. Когато вашият собствен глас говори или пее за резултатите, които Бог желае за вас, това ще заздрави вашата вяра. Ще ви бъде по-лесно да повярвате в нещата, които Божието слово казва. Вие трябва да се научите как да казвате на планините от опозиция: "Планини, преместете се от пътя ми." Изговарянето на преместване на нежеланото е силен стимулатор на вярата, както е и смелото говорене за появяването на тези неща, от които имате нужда.

Винаги помнете това: Бог не иска да действате само в естествения свят. Тук, в Америка, е много лесно да посрещнеш своите материални нужди и желания, особено ако имаш мотивацията и способностите да го направиш. В нашата нация, ако притежаваш естествени способности, често изглежда, че вярата не е толкова необходима, за да снабдиш своите житейски и парични нужди. Вярата обаче е точно толкова необходима в 21 век, дори в Америка, както навсякъде другаде, ако искаме да минем отвъд естествения свят. Защото естественото е само временно, докато духовното е вечно.

Не гледаме на видимите, а на невидимите неща, защото видимите са временни, а невидимите ­ вечни. (2 Кор. 4:18)

Ако имате нужда да ви се отворят врати, ако имате нужда да се освободите от неща, които ви държат затворник, протегнете се към света на невидимото и ще намерите там отговор за вечни времена. Използвайте стимулаторите на вярата "хваление" и "поклонение", за да държите вярата си здрава, така че тя да не се клати, а постоянно да получава от Бог.

 

Един пророк от Новия Завет, който използва стимуратори на вярата

Името на Агав не е много познато днес. Но в ранните дни на Новия завет то беше известно. Агав-пророкът, беше името, с което той беше познат. Новият завет разкрива една среща между него и великия апостол Павел. В тази среща Агав използва един уникален стимулатор на вярата. Разказът за неговото пророчество към Павел и за стимулатора на вярата се намери в Деяния.

А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Цезария и влязохме в къщата на евангелизатора Филип, който бе един от седемте дякони, и останахме у него. А той имаше четири дъщери-девици, които пророкуваха. И след като бяхме стояли там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе Павловия пояс, върза си краката и ръцете с него и каза: "Ето какво казва Святият Дух: така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците." И като чухме това, ние и тамошните го помолихме да не отива в Ерусалим. (Деян. 21:8-12)

Ще се опитам да ви обясня какво точно се случи, като преразкажа това, което направи Агав. Той взе пояса на Павел (парче плат, което се увива около кръста няколко пъти) и завърза с него своите собствени ръце и крака. Чуйте го как казва: "Павле, виждаш ли как съм вързан. Точно така ще бъдеш вързан и ти, ако отидеш в Ерусалим." Агав им показа нагледно това, което Святият Дух му беше казал, че ще се случи.

Можете ли да си представите действията и думите на Павел, докато сваля своя пояс от ръцете и краката на Агав? "Благодаря ти за предупреждението, скъпи приятелю, но точно това е, което Бог иска да се случи. Аз трябва да бъда вързан от римляните и да пътувам с кораб като обикновен криминален престъпник до Рим. И причината е много основателна ­ аз трябва да кажа на Цезар и на неговия дом за Исус."

Дълги години ми беше трудно да разбера този случай с Агав и Павел. Не можеш да прочетеш тази част от Писанието, без да си зададеш няколко въпроса. Какъв беше истинският проблем тук? За какво бяха всички тези сцени? Нима Павел не искаше да послуша думите на пророка? Павел не трябваше ли да отиде? Необходимо ли беше това послание да бъде чуто от толкова много хора? Нямаше ли да бъде по-добре това противоречие с плановете на Павел да бъде дискутирано лично?

Тези въпроси ме преследваха няколко години, докато един ден не ми се наложи да направя нещо подобно с един велик Божи човек, при когото бях на подчинение. Аз трябваше да говоря противоположното на това, което този служител на Бог беше заявил. И въпреки че Бог ми беше говорил, аз все пак се притеснявах да изговоря думите на противоречие към този велик човек на Бога. На няколко пъти се опитвах да му предам посланието с други думи. Толкова ми беше трудно да освободя безкомпромисно това, което Духът на Бог ми беше казал. За малко да се откажа. С две думи, бях изплашен от влиятелното присъствие на този много помазан слуга на Бог.

Имайки това наум, моля, позволете ми да ви запозная с моето алтернативно обяснение на това, защо Агав завърза ръцете и краката си с пояса на Павел. Аз знам, че Агав беше чул Бог. Писанието доказва, че той знаеше какво предстои на Павел. Но вярата на Агав се беше разклатила. И преди да го обвините за това, спомнете си положението на Павел. Той беше апостол. Освен това Агав беше на подчинение при Павел.

Знаейки решението на Павел, Агав беше под огромно напрежение. Той трябваше да стане и публично да пророкува, че планът на Павел да отиде в Ерусалим ще завърши с това, че ще бъде вързан и хвърлен в затвора. Да, Агав беше видял всичко това в Духа и той трябваше да го каже. Аз вярвам, че когато Агав поиска пояса на Павел и върза с него своите ръце и крака, той не го направи за доброто на великия апостол. Аз вярвам, че той го направи, за да заздрави своята собствена разклатена вяра. Когато Агав показа нагледно как ще завърши пътуването на Павел, за него беше невъзможно да не каже онова, което Святия Дух му беше показал. Когато неговите ръце и крака бяха вече вързани с пояса на Павел, той нямаше друг шанс освен да предаде пророчеството такова, каквото го беше чул от Бог.

Колко по-уверен щях да бъда аз във времето, когато трябваше да говоря на този по-висш служител, ако бях използвал един прост стимулатор на вярата, както направи Агав. Със сигурност това нямаше да ми позволи да избягам от истинското послание, което Бог ми беше дал.

Помислете какво бихте могли да направите, за да помогнете на вашата вяра да остане здрава, докато предадете посланието, което Бог ви дава за другите. Може би ти трябва да кажеш на брата: "Имам послание за теб. Когато имаш време ще ти го кажа." Тези думи ти осигуряват възможност, която ще дойде. Естественото любопитство на човешкото същество ще доведе брата и той ще попита какво е посланието. Простите стимулатори на вярата ще помогнат на твоята вяра да не се огъне под натиска на напрежението, което поражда публичното изявяване на Божието слово. Опитай това следващия път, когато трябва да застанеш пред човек със слово от Бог или със слово на корекция.

Когато искаш да дадеш на някого брошура за евангелизиране, ти трябва да кажеш: "Имам нещо за теб." И когато той каже: "Нали каза, че имаш да ми даваш нещо?", ще бъде много по-лесно да дадеш брошурата на някой, който я търси. Опитайте това, ще ви хареса.

 

Ние се носим по течението на потока на живота

Защо е необходимо цялото това поучение за силна вяра? Защо е толкова важно да притежаваме силна вяра? Не можем ли да живеем с вярата, чрез която бяхме спасени?

Може би си задавате въпроса: "Нима всичко за човешкия живот не е планирано преди много време? Ние не се ли носим просто по течението на предопределения поток на живота? Не плуваме ли безпомощно към една предопределена съдба?"

Този тип мислене не се основава на Божието слово. То се е появило, когато някои объркани теолози са стигнали до това заключение, което си е чисто тяхно. Те заключават, че всичко е предопределено и нищо не подлежи на промяна или корекция. Тази разрушителна доктрина е била пречка за евангелизирането и за световните мисии в продължение на стотици години. Тя е задушавала духовния прогрес на редица поколения светии. Тя е възпирала цялата Църква по пътя є към съвършенство. Тази доктрина, наречена "хиперкалвинизъм", е допринесла много за забавяне завръщането на нашия Господ.

Именно тази погрешна доктрина е причината много от Божиите деца да се съгласят с посредственото положение, в което се намира номиналното християнство днес. Тя е накарала много християни да се лутат безцелно в живота. Те никога не достигат техния определен от Бог потенциал. Те дори не вкусват от добрия живот, който Бог е приготвил за тях. Подобни теологически падения рушат вярата на хиляди хора и ги карат да вярват, че всичко е абсолютно предопределено от Бог. Тази безотговорна и демотивираща философия никога няма да създаде подходящ климат и добра почва за израстване на здрава вяра. Когато тази философия управлява, няма надежда да придобиеш победоносната вяра, която е описана от апостол Йоан ­ вярата, която "побеждава света".

Бог има план за теб, който може да промени и който ще промени всяко негативно обстоятелство в твоя живот. Ти не си предопределен да се носиш по течението на живота. Бог собственоръчно е направил план за твоя живот, който обаче спи под покривалото на страха и съмнението. Както спящата красавица, той има нужда от целувка, за да се събуди ­ целувката на силната вяра.

Изхвърлете и погрешното фаталистично мислене. Ти си бил избран да вървиш от слава към слава, докато стигнеш образа на Исус. Еднопосочният билет за това удивително пътуване се нарича "здрава вяра".