Количка
0 артикула
 
Избрани продукти
 

ОРГАНИЧНАТА ЦЪРКВА

ОРГАНИЧНАТА ЦЪРКВА
Натисни за голям размер
Цена: 18.90лв
Наличност: В наличност
Автор: Нийл Коул
Среден рейтинг: Няма гласове

Нийл Коул е основател на църкви и пастир, както и основател и изпълнителен директор на организацията Church Multiplication Associates, която през последните шест години е помогнала в основаването на 700 църкви в 23 страни. Коул е международен говорител и автор на книги.

Напиши коментар
Име:


Коментар: Забележка: HTML не се поддържа!

Рейтинг: Лошо            Отлично

Напиши кода от картинката:

ОРГАНИЧНАТА ЦЪРКВА
Натисни за голям размер

ПЪРВА ЧАСТ

КОРЕНИТЕ НА ОРГАНИЧНАТА ЦЪРКВА

В часовете по биология в гимназията ни караха да правим дисекция на жаба. Някои от момичетата бяха много гнусливи, но тези опити ни помогнаха да разберем вътрешното устройство на животното. Преди да опишем потенциалната енергия, заключена във вътрешностите на църквата, ние трябва да я отворим и да разберем как е устроена.

Първа част ни дава база за разбиране на църквата. Ще разгледаме как самият Исус гледа на църквата. В тази част ще дефинираме църквата и ще открием какво я прави толкова специална. Освен това ще чуем разказа за едно реално пътуване в едно Царство, което започва със семе, и то най-малкото от всички, и за кратко пораства дотолкова, че да повлияе на целия свят.

 

1

Излез с мен!

 

Възможно ли е църквата да престане да се опитва "да промени нещо в света" и да започне да мечтае нашироко, според размерите на Бога, да промени самия свят? Може ли църквата да изобрети и предпази, да изкупи и прекрои мечтите си за нашето постмодернистично бъдеще?
- Леонард Суийт (Soul Tsunami)

За човека, който отказва да се осланя на логиката, няма нищо невъзможно.
- Джон Белуши (от филма AnimalHouse)

 

Питър Джаксън пресъздава по особено красив начин Средната земя на Толкин в своя филм Властелинът на пръстените. Тя е измислено място, пълно с вълшебници, елфи, джуджета, змейове, човекоядци и гоблини. Има и един народ от прости селяни, дребни на ръст. Това са хобитите. Мрачният господар на злото в този свят – Саурон – е изработил векове по-рано пръстен, който притежава особена сила и носи голяма доза от неговото зловещо влияние. Пръстенът е изгубен, но в крайна сметка се озовава в притежанието на хобита Фродо Бегинс. Властелинът на пръстените е епос за група герои от свободните народи на Средна земя, които се изправят пред твърде многочислени врагове и непреодолими на пръв поглед препятствия. Тяхната мисия е да унищожат пръстена, а с него – и растящото влияние на Саурон.

Във втория филм от трилогията – Двете кули – виждаме как добрите се съюзяват с народа на Рохан, известен по цял свят със своите силни и смели бойни коне. Те са изправени пред настъплението на злата армия на гоблините, чиято цел е да унищожи всички човешки народи.

Героите се оказват в тронната зала на Теоден, крал на Рохан. Когато той разбира, че врагът напредва и целта му е да унищожи неговото кралство, кралят трябва да вземе трудни решения. Героите го съветват да "излезе и да ги срещне в битка". Но кралят се притеснява за живота на своите хора. Войната е жестока и винаги е придружена от много смърт. В миналото те са намирали убежище зад дебелите стени на крепостта "Шлемово усое". Пастирското му сърце и желанието да предпази хората, за които отговаря, го карат да реши: "Няма да рискувам да поведа народа си в открита битка." Арагорн – войн със сърце на крал – му отговаря: "Ще рискуваш или не, ти вече си в открита битка."

Тези думи са вярни и днес. Изправени сме пред пълзящо зло, което цели да унищожи света на хората. Нашият враг Сатана напредва и ежедневно завладява нови територии. И християнските водачи като Теоден са изправени пред тежкото изпитание да вземат възможно най-доброто за своите хора решение.

Теоден избра измамната безопасност зад стените на Шлемово усое. От там нататък филмът показва как хората губят терен, а злото напредва. Прибрани в крепостта хората се чувстват на сигурно, но врагът успява да пробие стената и хората се изтеглят още по-назад, в скривалището. В крайна сметка вражеските тълпи заливат цялата крепост с изключение на малка зала със залостена врата.

Под ударите на тарана, който блъска по тази поледна преграда между хората и тяхното пълно унищожение, крал Теоден надава безпомощен вик: "Какво могат да сторят човеците пред такава страшна злоба?" Арагорн за пореден път дава на Теоден отговора, който той е пренебрегнал по-рано: "Излез с мен!"

Притиснати до стената, без изход, без надежда за победа над армия от десетки хиляди, сега това предложение му прозвучава единствено като начин да умрат по славен начин. Теоден казва: "Да, за смърт и слава!" Арагорн го поправя: "За твоя народ." В изблик на чувства Теоден отговаря развълнувано: "Нека това бъде часът, когато заедно вадим меч!" Те възсядат конете и се спускат върху врага, превръщайки се във воините, които са били създадени да бъдат. Посрещат челно своя враг и докато се спускат в безрасъдна смелост, врагът неочаквано се разколебава от тяхната решителност и отстъпва. В този момент пристигат подкрепления и в крайна сметка битката е спечелена. Злото е изпратено в бяг, а победата е в ръцете на смелите герои, които въпреки нищожния шанс излязоха да срещнат челно своя враг.

Това е притча и за нашите църкви днес. Заради добрите намерения на доброжелателни лидери църквата се е свила в отбранителна позиция, търсейки защитата на своите собствени крепости – сгради, програми и "християнски" бизнеси, училища и служения. В опитите си да избегнем опасността, която всъщност трябваше да осуетим, ние губихме метър след метър земя,докато не се оказахме в задънена улица, обиколени отвсякъде от нечестие. Сега приличаме на безсилна група изплашени хора, които се крият от света и от реалността, пред която сме изправени. Оставихме врага да завладее културата и обществото и се оплакваме иззад стените на така наречените ни християнски крепости.

Кой е за теб Исус?

Но това не е първоначалната идея на Исус за Неговата църква. Нашият Господ говори директно за "църква" на две места. Първият път, когато спомена църквата, беше когато отиде във Кесария Филипова заедно с учениците си да си почине. Това е записано в Матей 16:13-20. Исус направи викторина на учениците си. Учителите имат основателна причина да правят викторини на учениците си, защото те действително разкриват какво знаеш.

Първият въпрос от викторината беше лесен: "Кой казват хората, че съм Аз?" На учениците им беше забавно да отговарят. Всеки се включи с готовност в дискусията, представяйки собствената си теория. Винаги е лесно да говориш за грешките на другите. Учениците обаче не се усещаха, че това е само въпрос за загрявка.

Истинският изпит беше във втория въпрос – най-важният въпрос, на който човек може да даде отговор. Исус ги попита: "А кой казвате вие, че съм?" (курсивът добавен). Писанията не дават подробности, но аз си представям как изведнъж е настъпила гробна тишина. Също така сякаш виждам как развълнуваните погледи от преди една минута сега бавно се свеждат към земята. Този въпрос е много по-труден за отговаряне, защото е личен и ако дадеш грешен отговор, ти се излагаш. А това е от въпросите, на които по-добре да не даваш грешен отговор, защото от това зависи вечността ти.

Тежестта на въпроса насити въздуха с напрежение. Представям си как учениците бавно поглеждат към Петър с надеждата да се изкаже набързо, както винаги правеше, и да ги освободи от отговорност. Петър, който явно не обичаше тишината, бе готов да изпълни безмълвната им молба. Настъпи един от онези особени моменти и той повдигна глава, издигна гласа си със смелост и решителност и отговори: "Ти си Христос, Синана живоя Бог."

Исус трябва да се е усмихнал в този момент и напрежението веднага се вдигна. Петър трябва да се е изпълнил с гордост (от която по-късно се наложи да бъде смиряван). След това Исус благослови Петър с благословение, което щеше завинаги да докосне живота му, както и нашия: "Благословен си, Симоне, сине Йонов, защото ти подсказаха на теста!" (казано с мои думи). "Чу отговора от друг. Плът и кръв не ти откриха това, а Моят Баща, който е на небето." Общо взето всички ние се измъкваме от смъртта и съда като преписваме правилния отговор от Бог и Неговия Син. Друг начин няма. Ако искаме да познаваме Исус, всички се нуждаем от помощта на небесата. Там не се стига с голям коефициент на интелигентност или с изучаване на правилните книги. Това, което ще ни заведе на небето не е интелигентността, семейния ни произход или народността ни, а Божията благодат. Можем да познаваме Исус, единствено ако приемем помощта Му.

Това, върху което всъщност искам да се спрем, е разбирането на Исус за църквата, изразено в стих 18. Започнах с изясняване на контекста, защото и Исус започна от там. Това е най-доброто начало, когато говрим за църквата и истинското й естество. Всичко по въпроса за църквата започва и завършва с един единствен въпрос: кой е за теб Исус? Думите на Исус за църквата си имат контекст, който започва с Божията благодат, която разкрива самоличността на Исус, и завършва с делото на Христос на кръста и великото Му възкресение три дни по-късно (Мат. 16:21). Дори и всичко друго да ни е наред, ако пропуснем този важен въпрос, ние не сме наистина църква. Църквата започва с Исус: кой е Той и какво е извършил. Също така, тя е за Исус и в момента, в който започне да е за нещо друго, тя престава да бъде замислената от Исус църква.

Преди да започне да се занимава с основаване и отглеждане на църкви, човек трябва да се сбори с този въпрос: "Кой е за теб Исус?" И трябва да намери своя отговор от Отец в небесата, а не от някоя книга или семинар. Църквата е духовна. В нея има нещо мистериозно, което изисква лично откровение.

Ако в твоя отговор Исус е Царят на царете, то и църквата ще отразява това. Ако Исус има цялата власт на небето и земята и никога не отсъства, тогава църквата ще бъде различна. Но ако Исус е хрисим, пасивен и апатичен, такава ще бъде и църквата ти.

Мисля, че един от проблемите ни е, че забравяме да си зададем този въпрос, когато решим да започнем църква. Вследствие на това имаме слаби църкви. Говорим повече за "стила" и "модела" на нашата църква, отколкото за Господа на господарите, който царува в нея. Казваме на хората защо нашата църква е по-различна и по-хубава от останалите църкви в града, като си мислим, че това ще ги привлече, но вместо това срещаме пълна незаинтересованост. Ако само се върнем към първата си любов и оставим Исус да бъде в центъра, много от тях ще бъдат привлечени. Те ще бъдат подтикнати да придобият Христос, а не да посетят религиозна служба.

Църквата според Исус

Исус продължи: "А и аз ти казвам, че си Петър и че върху тази скала Аз ще построя църквата Си; и портите на ада няма да й надделеят." В едно изречение Исус казва повече за облика на църквата, отколкото безброй теолози в безброй научни трудове. Има пет неща, които искам да видите в църквата на Исус.

Исус построява църквата

Има много книги, касетки, семинари и сидита, създадени, за да помогнат на хората да построят църквата, но ако ти строиш църквата, то това не е църквата. Исус не каза: "И на тази скала ти ще построиш моята църква." Исус – и никой друг – строи църквата. Ако строим църква върху основата на дадена харизматична личност, методология или нещо друго, се получава църква, по-нискокачествена от църквата, която Исус би построил.

Исус притежава църквата

Исус закупи църквата със собствената Си кръв (Д. А. 20:28). Той не обеща да построи твоята църква. Църквата принадлежи на Исус. Той строи Своята църква.

Веднъж ми разказаха за строителен предприемач, който строял къщи в малък европейски град. Бил построил повечето от къщите в градчето и бил надарен дърводелец. За жалост така и не можал да си купи свой собствен дом. Един ден най-богатият човек в града дошъл при строителя и поискал от него д аму построи къща. Казал му: "Искам да построиш най-хубавата къща, която можеш, без изобщо да се скъпиш. Отивам на екскурзия и се надявам като се върна да е готова."

Строителят приел поръчката и се канел да започне изпълнението, когато го осенила мислъта: "Този богаташ вече има няколко къщи. Аз си нямам нито една. Ще използвам по-некачествени материали, ще му построя къщата набързо, ще я измажа перфектно и ще му поискам пълна цена. Така ще останат пари, за д амога и аз да си купя къща. Няма да е кой знае какво, но поне ще си е моя." Така и направил.

Когато богаташът се завърнал, тйо отишъл да види къщата и бил впечатлен. Отдалеч изглеждала прекрасно. Богатият човек се обърнал към нечестния строител и казал: "Къщата изглежда чудесно! Толкова се радвам, че не си се скъпил! Възнамерявам да я подаря на един скъп приятел, който напълно я заслужава." Той подал ключовете на строителя и добавил: "Това е твоят нов дом, приятелю." Строителят приел подаръка с благодарност, но сърцето му се свило, когато осъзнал какво си е причинил.

Какви ли усилия, материали и изработка щеше да вложи човекът в къщата, ако занеше, че в нея ще живее той и семейството му? Църквата е строителен проект на Исус и Той категорично възнамерява да живее в нея. Ако Исус изгражда Своята църква, тя ще е красива и стабилна. Той не прави паянтови неща. Ако църквите ни не са здрави и се разпадат, това не е защото Исус не си е свършил добре работата, а защото ние сме се нагърбили със строежа.

Църквата е проектирана за растеж

Сто процента сте минавали покрай строяща се сграда. Ако сте минавали и втори път, със сигурност сградата не е била по-малка от първия. Когато се строи нещо, то нараства, а не се смалява. Исус строи Своята църква и тя би трябвало да расте. Църквата е проектирана за растеж. Тя би трябвало да расте духовно, а част от това е да вижда нови души в Божието царство.

Това не означава, че всяк аместна църква трябва да става все по-многобройна и по-многобройна. Повечето топлокръвни същества растат до някакъв предел, след което се размножават. Така трябва да расте и Христовото тяло. Огромните мегацъркви на миналия век ще останат в историята като аномалия на нашето време, а не като образец.

Църквата, която расте, ще се сблъска с опозиция…