Количка
0 артикула
 
Избрани продукти
 

ВИДЕНИЕТО И ЗАВЕТЪТ

ВИДЕНИЕТО И ЗАВЕТЪТ
Натисни за голям размер
Цена: 15.90лв
Наличност: В наличност
Автор: Пит Грийг
Среден рейтинг: Няма гласове

Пит Грийг е един от лидерите на Revelation Church, която се намира в южна Англия. Участвал е в основаването на Warehouse - една от първите по рода си църкви, ангажирани с младежката култура. Той проповядва и служи на много места. Освен това е основател и ръководител на едно от най-големите молитвени движения в света - 24-7.

Напиши коментар
Име:


Коментар: Забележка: HTML не се поддържа!

Рейтинг: Лошо            Отлично

Напиши кода от картинката:

ВИДЕНИЕТО И ЗАВЕТЪТ
Натисни за голям размер
ВИДЕНИЕТО И ЗАВЕТЪТ
Натисни за голям размер

Петнадесета глава

Вечен живот

Самонадеян законоучител се опитва за пореден път да постави Исус на тясно: "Какво да направя, за да имам вечен живот?"

Исус въздъхва, знаейки, че отговорът е написан черно на бяло точно в закона, който човекът би трябвало да знае наизуст. Учителят, разбира се, дава уверен отговор на своя въпрос: "Да обичаш Господ своя Бог с цялото си сърце, цялата си душа, цялата си сила и целия си ум" – казва той – "и да обичаш ближния си както себе си."

Усмихвайки се леко саркстично, Исус се обръща към учителя като към ученик: "Правилно отговори. Постъпвай така и ще живееш" (лука 10:25-28).

Цинцендорф и приятелите му решили да начертаят пътя на своя живот, следвайки само три пътеводни звезди: любов към Бог, любов към ближния и от там – любов към изгубените по света. По този начин те правилно идентифицирали какво (според писанията) означава да живееш добре, пълноценно и дори вечно. "Постъпвай така" – казва Исус – "и ще живееш."

Възможно е вече да обмисляте идеята да последвате примера на Цинцендорф и неговите приятели като положите тяхната клетва и приемете правилото на Ордена на синаповото семе за свое житейско правило. Може би дори възнамерявате да положите клетвата заедно с приятели, подновявайки Ордена на синаповото семе. Но как на практика изглежда едно такова посвещение? В тази последна глава от книгата искам да изследвам по-подробно приложението на трите обещания. Понеже обаче на няколко места по-напред вече писах за първото от тях (да бъда верен на Христос), тук ще се съсредоточа повече върху второто (доброта) и третото обещание (световни мисии).

1. Да обичаш Бог: клетвата да бъдеш верен на Христос "Това е първата и най-важна заповед." (Мат. 22:38)

Майк Бикъл често проповядва и пише колко е важно да поставяме първата заповед на първо място. В началото на тази книга ние видяхме, че за да бъдеш верен на Христос, ти трябва да Го познаваш като Приятел, да Му се доверяваш като на Спасител и да Му се покоряваш като на Господ.

 

  • Познаваме Го като Приятел, когато общуваме интимно с Него, когато редовно прекарваме време в нозете Му и вървим с Него ден след ден.
  • Доверяваме се на Христос като на Спасител, когато приемаме благодатта Му дори тогава, когато се чувстваме толкова лоши, че мислим, че не можем да бъдем спасени; когато се чувстваме твърде съкрушени, за да бъдем изцелени или твърде скучни, за да бъдем употребени.
  • Покоряваме се на Христос като на Господ, когато оставяме своите мрежи, издигаме свои олтари от ненужни жертви и се подчиняваме на заповедта Му да отидем и да правим ученици.

2. ДА ОБИЧАШ БЛИЖНИЯ СИ: КЛЕТВАТА ДА БЪДЕШ ДОБЪР КЪМ ВСИЧКИ ХОРА "Обичай ближния си както себе си." (Мат. 22:39)

Главата ми все още се въртеше от шокиращото откровение. През димната завеса в бара, пълен в обедната почивка със студенти, се процеждаха ярки слънчеви лъчи.

Мероприятието изглеждаше като страхотна идея. Рекламата му на територията на университета гласеше: "Опечи християнин на грил". Всеки можеше да дойде в обедната почивка в бара на университета и да хвърли своите обвинения или оплаквания към християнството върху екип от членове на "Божия отряд".

Пустите му езичници проявиха невероятен интерес към възможността да хвърлят за пореден път някой-друг християнин на лъвовете, но за съжаление единствените вярващи, които се оказаха достатъчно глупави да се явят на панелната дискусия, бяхме аз и двама приятели (нито един от нас не беше студент там). Преди ми изглеждаше забавно, но не и сега...

Бях пристигнал на мястото рано сутринта, отделихме време за молитва с организаторите и когато вече бяхме на път към бара, те няй-после се престрашиха да ми кажат това, което трябваше да знам още в началото...

- Ъъъм... ние наистина се радваме, че успяхте да дойдете – каза Сам като избягваше погледа ми. – Всъщност не мога да повярвам, че ни позволиха да използваме бара отново...

- Защо, какво стана предния път?

Сам ме погледна и се усмихна напрегнато:

- Беше преди две години и възникна... малък проблем – отговори той, като му личеше, че хич не му се иска да говори по въпроса. – Така да се каже... забраниха ни повече да правим такива неща.

- Така ли! И защо? – попитах аз.

- Един местен пастор водеше дискусията (като теб) и едно момиче попита нещо за аборта.

- И? Какво стана?

- Ами, пасторът й каза, че това е все едно да убиеш собственото си бебе, че в очите на Бог това е убийство. Беше малко разпален, пък...

Вече бяхме пред вратата и несъмнено трябваше да довършим разговора преди да влезем. Сам се обърна към мен преди да изплюе камъчето:

- Момичето, което зададе въпроса, тъкмо било направило аборт. Беше доста разстроена и...

Гласът на Сам потрепери за момент и после той прошепна:

- Напусна мероприятието, след което направила опит за самоубийство.

Представям си каква вина, объркване и страх е залял това момиче, когато присъдата на пастора е потвърдила самоосъждението в сърцето й. Изпълних се с лоши предчувствия, че това, което предстои едва ли ще е просто добронамерен обеден разговор за приложимостта на религията днес. Изведнъж изпитах ужас от бара. Можеше дори и същото момиче да е там.

Щом влязохме, микрофонът изсвири, някой застана на пулта и хората утихнаха. Някои се подразниха, че "Божият отряд" им прекъсва обедното питие; други ни гледаха подозрително, докато се качвахме на високите столчета до бара. Огледах тълпата и набързо открих малкото християни, които нямаше как да не позная по ведрия поглед, контрастиращ с морето от неувереност и открито предизвикателство. Човекът на микрофона подкани желаещите да зададат своя първи въпрос. Настъпи продължителна тишина, след което едно момиче, което държеше чаша бира в ръка, сякаш неохотно вдигна другата. Със студена усмивка на лицето, тя зададе своя въпрос:

- Какво казва християнството за аборта?

Сякаш две години се свиха в две секунди и това, което чух, бе просто ехото на въпроса, зададен тогава в същия този претъпкан бар. Всички млъкнаха. Всички погледи се насочиха към трите марионетки на бара. Взех микрофона и се изправих. Сърцето ми щеше да изхвръкне.