Количка
0 артикула
 
Избрани продукти
 

БОГ С ИЗКЛЮЧЕН ЗВУК

БОГ С ИЗКЛЮЧЕН ЗВУК
Натисни за голям размер
Цена: 14.90лв
Наличност: В наличност
Автор: Пит Грийг
Среден рейтинг: Няма гласове

Пит Грийг е един от лидерите на Revelation Church, която се намира в южна Англия. Участвал е в основаването на Warehouse - една от първите по рода си църкви, ангажирани с младежката култура. Той проповядва и служи на много места. Освен това е основател и ръководител на едно от най-големите молитвени движения в света - 24-7.

Напиши коментар
Име:


Коментар: Забележка: HTML не се поддържа!

Рейтинг: Лошо            Отлично

Напиши кода от картинката:

БОГ С ИЗКЛЮЧЕН ЗВУК
Натисни за голям размер

Въведение

Как развих мощно служение сред баскетболисти благодарение на безгранично глупавия ми приятел

Ако най-съкровенните ти и най-отчаяни молитви не получават отговор, ако животът ти понякога е толкова болезнен, че тайно се чудиш дали Бог съществува, и ако съществува, дали Го е грижа, а ако Го е грижа, защо да му се не види просто не направи нещо, за да помогне, то знай, че не си сам. Не е за вярване, но Библията ни казва, че дори Исус се сблъска с тишината на неотговорената молитва. Отец отказа отговор и очевидно изостави същия Онзи, който превърна водата във вино, изцеляваше болните и дори възкресяваше мъртви. Още повече, че доколкото разбираме от Евангелията, неотговорените молитви на Христос бяха точно онези, които той принесе в периода на най-голяма нужда – четирите дни преди да умре.

На Велики Четвъртък Исус помоли Отец да го пощади от страданията, но всяко златно кръстче свидетелства за агонията на тази неотговорена молитва. По-рано същия ден Исус се моли на няколко пъти за единство сред християните. Но я се огледай! За съжаление (без да знаем причината) тази толкова важна молба също остава без отговор.

На Велики Петък сме свидетели на трета неотговорена молитва. Прикован към кръста, задушавайки се Синът извика към Отец смразяващия въпрос: "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Отговор не последва. Нямаше бял гълъб, нямаше глас от небето. Нищо, което да опровергае въпроса.

На Велика Събота надеждите и молитвите на всички ученици се оказаха в гроба. Но Бог не направи нищо. Не каза нищо. Около трупа на Сина не се чу никакъв звук освен жуженето на мухите.

На Великден обаче Бог наруши тишината. Той се разбуди. И проговори. За тези от нас, които (макар и неохотно) вървят по стъпките на Исус от Гетсимания и Голгота до гроба в градината, Великден представлява извор на несломима надежда. Това най-голямо чудо – въкресението на Божия син – ни уверява, че всяка погребана мечта и заровена надежда в крайна сметка ще бъде погълната и възкресена в една много по-велика реалност, отколкото в момента можем да си представим.

Повече молитва отколкото секс

Когато попитах моя приятел Майк дали може да споделя неговите преживявания в областта на неотговорената молитва в тази книга, той се засмя и каза, че би предпочел за него да пише в Списъка на богаташите на списание Форбс. После се пошегува: "Не бих казал, че като малък съм си мечтал да бъда даван за пример за неотговорени молитви." Зная как се чувства. Но колкото и ревностно да се молим за здраве, богатство и щастливо семейство, рано или късно животът загрубява. В крайна сметка на всеки нещо му се обърква.

В един момент летиш на 11 км над земята, играеш си със слушалките и се наслаждаваш на пресните кифлички от менюто, в следващия си по-уплашен от всякога, защото си попаднал точно в ситуацията, в която си се молил никога да не попадаш и животът те тласка натам, накъдето никога не си искал да тръгваш. Ужасът идва под различни форми: внезапна травма, дългосрочна болест, загуба на любим човек, смърт на мечта.

Майкъл Стайп е прав. Всеки в даден момент изпитва болка.

А когато изпитваме болка, повечето от нас се обръщат към молитвата. Много повече, отколкото си представяш. Във всеки случай много повече от броя на тези, които ходят на църква. Момичето пред лекарския кабинет, което се надява да не е бременно; бизнесменът, който клати глава над счетоводните си книжа; тинейджърът, който слага цветя на гроба на свой приятел. Кралицата го прави, футболните фенове го правят, свещеници и професори го правят, хирурзи, та дори и терористи. Дори атеистите от време на време се объркват и го правят. Според едно проучване повече американци се молят всяка седмица, отколкото работят, правят упражнения или секс всяка седмица. Някъде прочетох (но ми е трудно да повярвам), че цели 20% от агностиците и атеистите засрамено признават, че се молят всеки ден! Излиза, че хората доста се молят. "Не можем да кажем: "Ще се моля" или: "Няма да се моля", сякаш това е въпрос на лично удоволствие" – твърди големият теолог Карл Барт. Според него молитвата е "необходимост – така, както дишането е необходимост за живота." Грубата истина обаче е, че макар повечето от нас да се молят, молитвата не винаги действа и не е лесно да си признаем това.

В университета познавах един човек, който наричахме Капитан Скарлет (по името на един от главните герои в популярно куклено телевизионно шоу). Всички харесваха Капитан Скарлет, защото беше доста нестандратен и много, много ентусиазиран за неща, за които никой друг не искаше да мисли. Той беше християнин и комбинираше това с възможно най-позитивното мислене за позитивното мислене. Известно време Капитан Скарлет вярваше, че Бог иска всеки на земята – особено студентите и африканците – да бъдат завидно богати, вечно здрави и толкова пристрастени към касетките на Кенет Копланд, колкото него. Което, ако трябва да бъдем честни, е много по-добре от това да си без пукнат грош, депресиран и увлечен по Мерилин Менсън.

Капитанът беше единственото 19-годишно момче, което познавах, според което телевизионните евангелизатори са модел за подражание. Веднъж той ми каза, че е бил изцелен от сериозна болест в гърба, която му причинявала много болка, като добави напълно сериозно: "Само не мога да се отърва от симптомите." Бях толкова озадачен, че казах само: "Уау!" и се опитах да го прегърна, което поради симптомите му се оказа лоша идея....

Все още не мога да се съглася с начина, по който Капитан Скарлет гледаше на вярата. Дори смятам, че е потенциално опасно да се доверяваме толкова много на вярата, че да пренебрегваме фактите и да загърбваме здравия разум. Не че съм скептик. Аз вярвам в добротата и силата на Бог и по-голямата част от съзнателния си живот съм прекарал, опитвайки се да помогна и на другите да вярват. Може би това е причината и аз като Капитан Скарлет понякога да намирам за много по-трудно да призная своите разочарования от молитвата, отколкото да провъзгласявам добрите новини на цялото човечество.

Убеден съм, че малки и големи чудеса се случват по-често, отколкото хората осъзнават, и че когато на нас ни се случи чудо трябва да го провъзгласим от покрива! Но нека бъдем честни и да признаем съществуването на неотговорени молитви, за да можем да мислим разумно и да бъдем чувствителни към дълбоките въпроси на живота.

Славни истории

Преди няколко години един мой приятел (който определено има изкривено чувство за хумор) решил, че трябва да изпрати на един известен християнски лидер писмо, в което да го информира, че наскоро съм убедил цял баскетболен отбор да се обърне към християнството. Креативността на моя приятел стигнала до там, че той добавил, че сега на панталоните на отбора е избродирана закачливата фраза "Скок за Исус". Когато разбрах, се обадих на лидера и с неудобство му обясних, че всичко това е измислица, като се извинявах за безграничната глупост на моя приятел. Обясних, че няма никакъв баскетболен отбор и никакво покръстване. Нямаше и никакъв "Скок за Исус".

Известният проповедник просто не можеше да разбере какво му казвам. Той искаше да знае защо някой би си измислил подобна история: "Изобщо какво смешно има в това?" Няма смисъл да се обяснява шега на някой, който не я е разбрал от първия път. Повярвайте ми, имам голям опит и знам. За това се извиних на озадачения лидер и затворих телефона. След няколко седмици, докато прелиствах един национален вестник пред погледа ми попадна статия, която съобщаваше за съживление сред баскетболистите. Замръзнах. Статията беше за мен.

Ние християните с готовност разпространяваме славни истории, но в същото време смитаме под килима разочарованията, тъй като не искаме да обезсърчим някой в църквата или да бъдем лоша реклама на работното си място. Но Бог не е като нас. Той не се притеснява от своето представяне и никога няма да ни помоли да Го прикриваме.

Когато молитвите ни не получават отговор и небето мълчи, често започваме да се съмняваме в съществуването на Бог. Познавам много хора, които са минали по този път. От друга страна имаме големи основания да продължаваме да вярваме. Доколкото знам, шансът животът да се е зародил по космическа случайност е около едно на 1040000. Това са много нули. Не че е невъзможно, но за да изрежеш Създателя от уравнението ще ти трябва доста вяра. А ако има Бог, имаме доста големи основания да вярваме и в силата на молитвата. Исус обещава: "Искайте и ще получите и радостта ви ще бъде пълна" (Йоан 16:24). Именно това убеждение обаче – вярата, че молитвата действа – е причина за объркване и болка, когато не подейства. Неотговорената молитва е проблем единствено за тези от нас, които вярват истински. За скептиците тя е просто потвърждение, че през цялото време са били прави.

Усмивката на котката

В моята книга Red Moon Rising описвам един случай на остров Ибиса, когато един англикански свещеник помоли група млади мисионери, изпратени от нашата организация, да се молят за дъжд, понеже имаше голяма суша. Едва ли имаше по-изненадани от нас самите, когато миунти след като се молихме, небето се отвори и над острова се изля небивал порой. Когато ни казаха, че не е валяло така през юли на Ибиса от 1976 г., разбрахме, че моментът, в който сме се молили, е бил съвсем точен.

Един британски журналист някак си чул за историята и ми се обади за интервю. Докато разговаряхме усещах подигравателния тон в тежкия му лондонски акцент.

- Значи ти си човекът – подсмихна се той. – Ти си този дето твърди, че е накарал дъжда да вали в Ибиса!

- Не – отговорих предпазливо. – Щеше да е смехотворно да си мислим, че можем да накараме дъждът да вали, нали?

- Ами да – съгласи се той.

- Вижте, ние твърдим единствено, че се молихме да вали и после заваля. Вие твърдите, че между двете неща има някаква връзка.

- Аз ли?

- Да, и виждам, че сте доста мнителен по въпроса. Трябва да сме доста изперкали, за да си мислим, че молитвите ни може да контролират времето, нали?

- Ами да, не е най-нормалното нещо да...

- Вижте, може би сте прав – казах аз. – Ако искате да вярвате, че няма абсолютно никаква връзка между факта, че се молихме и това, че после заваля, напълно ви разбирам. Ако за вас няма сила в молитвата и хората са просто силно еволюирали животни, затворени в една безмислена вселена без отношение към каквато и да било висша сила, аз уважам вашето мнение и...

- Еее, човече, не ме разбирай погрешно.

Долових в гласа му смущение.

- Не казвам, че там горе няма нищо... Майка ми е католичка.

Той спря, сякаш това последно изречение обясняваше всичко, което до известна степен си е така.

- Добре, предавам се. Може би си прав. Има нещо в цялата тази работа с молитвата. Ако трябва да съм напълно честен, аз също го правя, човече.

Доста хора изказаха мнение, че последвалата статия, която излезе под заглавието "Божии хора твърдят, че на Ибиса е станало чудо", звучи необичайно положително.

Днес е доста трудно да намериш краен материалист – някой, достатъчно смел категорично да отхвърли съществуването на духовна реалност и възможността за чудеса. Не че няма такива хора, но в света на квантовата физика и постмодернистичното въображение те започват да се превръщат в застрашен вид (което, като се замисля, е иронично, понеже именно те са поддръжници на еволюционния прогрес).

Преди повече от 30 години награждаваната авторка Ани Дилард отбеляза: "Днес някои физици са големи мистици. Те усъвършенстваха своите инструменти и методи дотолкова, че да повдигнат заветното покривало, но всичко, което видяха зад него е Усмивката на Котката!" (2) Години внимателни пресмятания и използване на най-новите технологии накараха много от най-умните ни физици да мислят по-скоро като теолози и философи, отколкото като предпазливи рационалисти, каквито бяха преди. И те, като журналиста, който призна, че си говори с Бог, са все по-отворени към духовното и към необичайните възможности на молитвата.

Плачещото бебе

Наскоро чух за едно семейство – Джим и Моли – чието първо бебе крещяло и плачело по цяла нощ. Това ги влудявало. Мъжът и жената отчаяно се молили дъщеря им да спре да плаче поне колкото да се понаспят – поне колкото за малко да спрат да се чувстват като най-лошите родители на света. Но молитвите им нямали никакъв ефект. Дори изглеждало, че бебето плаче още повече.

Накрая Джим и Моли решили изобщо да спрат да молят Бог за помощ. Ако веднъж помолиш Бог да накара едно бебе да спре да плаче, а то продължи да реве, едва ли ще обърнеш внимание. Два пъти, три, дори цяла седмица – сигурно просто ще решиш, че Бог има по-важни дела от това да усмирява бебета. Но когато реването те докарва до отчаяние нощ след нощ, а Бог остава мълчалив, вярата ти в молитвата (или в теб самия) съвсем логично може да избледнее като снимка от детството.

Днес плачещото бебе на Джим и Моли е щастлива млада дама, а родителите й са посветени членове на местната църква. Джим е от онези хора, които се включват във всичко – от програмите за евангелизиране до строежа на сгради. Заедно с Моли водят домашна група и почти никога не пропускат неделната служба. Както виждате, те са истински посветени християни. Обаче една вечер в задушевен разговор Джим си признал какъв опустошителен ефект е имал онзи сезон на неотговорена молитва върху отношенията му с Бог. Той споделил, че вече не се моли за своите лични нужди, нито за личните нужди на Моли – вече 20 години. Било твърде болезнено.

Парадоксът е в това, че Джим и Моли все още се молят за други хора и техните ситуации. Но не и за себе си. Изглежда им по-лесно да се молят за мира на цяла нация, отколкото за спокойна нощ. Те продължават да очакват Отец да върши чудеса за други хора. Но не и за тях.

Написах тази книга за хора като Джим и Моли, разочаровани от неотговорена молитва, и за такива като Капитан Скарлет. Смятам, че хора като нас, които изразходват много време да насърчават хората да се молят и да споделят невероятни истории за отговорени молитви, са длъжни да се погрижат и за онези, чиито молитви изглеждат безрезултатни.

Многото проблеми на молитвата

Когато хората чуха, че ще пиша книга върху предмета на неотговорената молитва, получих доста крайни реакции. Миналата седмица например съпругата на един викарий каза: "О!" и продължи с явно разочарование: "Ще напишеш ли продължение за отговорената молитва?" Опитах се да обясня, че Когато Бог мълчи е книга за един по-дълбок вид вяра и че вече съм написал книга за чудесата, но това не я удовлетвори. Предния ден друга жена – съпруга на успешен бизнесмен – отговори със същото "О!", само че с много по-различен тон и добави: "Ще купя доста бройки. Познаваме толкова много хора, които се нуждаят от подобна книга!"

Докато пиша, в нашата църква една енергична 23 годишна жена очаква да й поставят диагноза за неизлечима болест. Разбираемо е, че всеки ден тя лъкатуши между вярата и смъртния страх. Ние се молим като луди, но какво ще стане, ако молитвите ни не подействат? Когато една моя роднина чу за тази книга, тя избухна в сълзи. Тя се бори със синдром на хронична умора – състояние, което изтисква цялата й енергия вече 25 години. Има дни, в които не може да повдигне дори малка торба с картофи, изтощава се след всеки по-сериозен разговор и никога не е била в състояние да работи. Сещам се и за един човек, който получи ясно слово от Бог да остави сигурната си кариера и да стартира собствен бизнес. Рискът беше голям, но той беше уверен, че Господ му е говорил. Три години по-късно той банкрутира и остана без къща. Най-голямата му загуба обаче беше способността, която преди имаше, да се доверява на Бог по простичък начин.

Може би твоите проблеми не са толкова фрапиращи, колкото изброените сценарии. Може би четеш тази книга понеже някои от твоите молитви (както при мен и при Капитан Скарлет) просто не действат и ти искаш да знаеш защо. Може би Бог изглежда на хиляди километри. Може би си поел риск, излязъл си от лодката и си потънал. Може би си болен и си се изморил да се молиш за изцеление или пробив. Може би на всеки друг се случват чудеса, но не и на теб. Може би твой близък продължава да отхвърля Бог, въпреки усърдните ти молитви. Може би се нуждаеш от слово от небето, но Бог е "с изключен звук" и дистанционното е потънало зад някакъв космически диван.

Хиляди от нас носят в сърцата си болката на неотговорената молитва. От време на време се чудим защо Бог не е отговорил на нашите молитви, но по-често просто продължаваме напред и се опитваме да му се доверяваме. Обаче не трябва да е така.

Има един мит, според който няма отговори на въпроса за неотговорената молитва и ние трябва просто да се придвижим пипнешком през мъглите на незнайното и да се надяваме, че няма да се спънем. Разбира се, вярно е, че няма обяснение на страданието като цяло, но голяма част от въпросите всъщност имат отговор и това са добри отговори, които са помогнали на милиони през годините да намерят път през разочарованието без да губят правилната посока.

Новият рокендрол

Смятам за неотложно да размишляваме по тези въпроси, тъй като по целия свят хората започват да се вълнуват от молитвата. Например на Петдесятница през 2005 г. повече от 200 млн. християни в повече от 176 страни се събраха на различни места по света за първия в историята световен ден на молитвата. Аз съм част от движение, което започна с една молитвена стая през 1999 г. и някак си се пръсна в 63 страни през първите си пет години. Не го бяхме планирали. Аз съм толкова изненадан, колкото и всеки друг. Дори Пепси не са се разпространили толкова бързо!

Поради тази експлозия на ходатайство аз вече не работя нормална работа. Да се занимаваш с молитвено движение не е най-популярната кариера на света, но една от многото й положителни страни е постоянният поток насърчителни имейли, които разказват за удивителни отговори на молитва.

Тези разкази бяха особено ценни за мен през дългите часове, които прекарах до леглото на жена ми в болницата. Беше вълнуващо (и все още е) да чуя свидетелствата на хора, които стъпват в молитвена стая на 24-7 и преживяват присъствието на Бог. Не по-малко свръхестествени са и историите за освобождение от пристрастяване и за възстановен живот. Когато чета такива неща, ми се иска да се обадя на моите приятели да им кажа: "Няма да повярваш какво се е случило. Това е луда работа!"

Струва ми се, че книга за неотговорената молитва се нуждае и от доста истории за отговорена молитва. Имам предвид, че ако (например) стоиш в болницата и се опитваш да се обясниш своето състояние, едва ли ще искаш хората да са "тактични" и да избягват да говорят за хубави неща. Дори когато собствените ти молитви не получават отговор по начина, по който искаш, ти можеш да се радваш за другите и тяхното насърчение да ти даде надежда за собствената ти ситуация. От няколко години ми се налага да живея с този парадокс и съм благодарен, че заедно с подтискащите неща до мен идват и толкова много добри новини. Може би именно това ми помага да запазя своя разсъдък!

Ние имаме нужда да си обясним неотговорената молитва точно защото силно вярваме в силата на молитвата. А когато застанем открито пред този проблем, не можем да останем на нивото на спретнатия и учтив теологически спор, тъй като неотговорената молитва засяга най-дълбоките и най-болезнени преживявания в живота ни. Всички имаме приятели, които са изгубили вяра, понеже Бог сякаш го е нямало, когато най-много са се нуждаели от него. Други (като Капитан Скарлет, Джим и Моли) продължават да вярват, но живеят с добре прикрито разочарование, което изсмуква радостта от взаимоотношенията им с Бог.

Седмично списание, капучино и глобалния проблем за страданието

Когато съпругата ми бе откарана за първи път в болница, напразно търсихме книга, която да ни помогне поне малко да си обясним хаоса, в който се бяхме озовали. На Сами не й трябваше дебел и сложен теологически труд върху проблема за страданието. Не й трябваше една от онези книги, които използват остроумни сентенции и находчиви алегории, за да докажат, че проблемите ти всъщност не са проблеми. Тя имаше нужда от една откровена, практична книга, която да може да сложи на масичката до леглото си между седмичното списание и чашата с капучино.

Минаха пет години през които ми се искаше да се опитам да напиша книгата, която тогава търсехме. Знаех, че има нужда от такава книга, но бях уплашен от идеята да разкрия пред широката публика своите най-интимни страдания и лични съмнения. Признавам, че бях предизвикан и на интелектуално ниво. В момента бюрото ми е затрупано от всевъзможни книги за страданието и молитвата, написани от едни от най-умните хора, живели някога на този свят. Ако поръчам още една, от amazon.com ще започнат да ми пращат специални имейли за фенове.

От всички тези книги за страданието обаче аз разбрах, ако не друго, то поне това, че нямам нито умствения капацитет, нито времето да добавя нещо съществено към купчината с книги. Ако искате да задълбаете в проблема за страданието, веднага ви препращам към някои велики учители: Ели Визел, Юрген Молтман, К.С. Луис, а от по-съвременните – хора като Хенри Ноуен, Дороти Зьоле и Филип Янси. Няма как в настоящата книга да не срещнете техни мисли, но в същността си тя е много по-обикновена книга за практическата страна на молитвата. Как работи? Защо не винаги работи? Как да бъдем по-добри в молитвата? Как да преживеем разочарованията без да загубим вяра?

И така, това е тя – една откровена книга за неотговорената молитва, която може да стои между седмичното списание и капучиното ви, написана да помогне на хора, които също страдат. Тя няма да даде отговор на всичките ви въпроси, но мисля, че ще отговори поне на някои от тях. Съдържанието й е нещо като пътешествие през четирите дни на предателството, смъртта, погребението и възкресението на Христос. Пътешествието започва на Велики Четвъртък в Гетсиманската градина, където душата на Христос е "натежала от скръб", а молитвите му за избавление остават неотговорени. Следва Велики Петък, когато Христос се чувства изоставен от Отец в момент на най-голяма нужда. После ще се сблъскаме с объркването и мрачното настроение на Велика Събота, когато ще се запитаме: "Къде е Бог?", когато Исус лежи мъртъв в гроба. Накрая Гетсимания, Голгота и градината на гроба неизбежно ще бъдат погълнати от добрите новини на Великден.

Страданията, през които сме преминали със Сами, не заслужават специално внимание. Много хора се борят с подобни и дори по-лоши ситуации. Но несравнимата история за агонията, самотата и в крайна сметка възкресението на Христос продължава да дава надежда на цял един страдащ свят.

Когато усетите, че вярата ви отпада, припомнете си отново тази история случка по случка – целия дълъг списък от враждебности, през които той премина. Това ще вдигне адреналина на душите ви!
Евреи 12:2-3 (MSG)