Количка
0 артикула
 
Избрани продукти
 

НИКАКВИ СУХИ СЕЗОНИ

НИКАКВИ СУХИ СЕЗОНИ
Натисни за голям размер
Цена: 6.90лв
Наличност: В наличност
Автор: Род Парсли
Среден рейтинг: Няма гласове

Род Парсли започва своето служение като енергичен деветнадесет годишен младеж в задния двор на дома на своите родители в Охайо. Свежият "старовременен" начин, по който той предава Евангелието, незабавно впечатлява гладните, търсещи Бог слушатели. От седемнадесет души, които присъстват на това първо събрание в задния двор през 1977г., броя на аудиторията му бързо нараства. Днес Род Парсли е пастир на World Harvest Church, в Къламбъс, Охайо, която има над 5000 члена. Той ръководи също и Християнското училище на World Harvest, обхващащо деца от предучилищна възраст до дванадесети клас; Библейския колеж на World Harvest; мисиите Bridge of Hope и ежедневните и седмични телевизионни програми Breakthrough. Посланието на Парсли за духовна интензивност, здрав морал и духовна чистота,се разпространява не само в Америка, но и по цялото земно кълбо, като достига близо 150 държави чрез телевизията и радиото. Сега Род Парсли живее в Пайкрингтън, Охайо, със своята красива съпруга Джони и техните прекрасни деца Аштън и Астин.

Напиши коментар
Име:


Коментар: Забележка: HTML не се поддържа!

Рейтинг: Лошо            Отлично

Напиши кода от картинката:

Няма други снимки за това издание.

Предговор

 

Никакви сухи сезони! Слепоочията на войника пулсирали при спомена за старото обещание. Тези думи били всичко, което го крепяло, докато вървял през пустинята. Поради голямата суша земята се пукала и се образували дълбоки и широки проломи. Изсъхналата почва приличала на устни, напукани поради безкрайния сух сезон, изпълнен само с горещи ветрове и безводни облаци.

Поглеждайки към хоризонта, умореният от боя войник преминавал през морето от дюни. Той се взирал отчаяно в утринното небе, надявайки се да види...

само едно блещукане,
само един проблясък,
само едно петънце,
само една точица,
само един облак,
пълен с обещания дъжд.

Как копнеел войникът само за една капка роса върху напуканите си устни! Избледнелите спомени за дъжд бързо преминавали през неговия ум като миражи. Когато той започвал това пътуване, всичко било ново, свежо и пълно с надежда. Макар че не произлизал от знатен род и не бил надарен по рождение с нищо особено, този знаменосец бил включен в редиците на Капитана. Следвайки Го, той открил, че има живот и радост в центъра на изпитанията.

В началото всеки ден валял дъжд и имало вода в изобилие. Знаменосецът на Капитана никога не ожаднявал и никога не преживявал сух сезон. Но врагът започнал безмилостни атаки срещу войника, като го отдалечавал все повече от плодородните земи, водейки го към по-рядко засетите полета и накрая в пустинята. Реките се превърнали в ручейче, което впоследствие потънало в забвение?

Изтощен, уморен, обезкуражен и отчаян,
някога мощен воин,
сега знаменосецът в армията на Капитана
вървял безцелно в пустинята.

Сушата връхлетяла върху него като ураган, издигащ горещия пясък, който наранявал тялото му и изгарял душата му. Победителят бил победен.

Как се случило това? Коментарите никога няма да разкажат цялата история или да обяснят причините. Въпреки това сухият сезон е можел да бъде предвиден.

Първо, знаменосецът се отклонил от своя Капитан. Защо? Силните гласове, биещи се за вниманието на войника, заглушили тихия и нежен глас на неговия Командир. Той вече не можел да чува указанията на Капитана.

Тогава връзката се прекъснала. О, връзката не била разрушена изведнъж. Но дългите разходки и разговори се превърнали в бързи срещи, при които знаменосецът извинявал себе си пред Капитана. Грешката била в това, че войникът вярвал, че докладите за действията на врага са по-важни от следването на видението и сърцето на Водача му.

Най-накрая знаменосецът изгубил пътя. Редките срещи с неговия Капитан го накарали да търси пътепоказатели в заобикалящия го свят. Отклоненията предлагали вълнуващи обещания за бърза подготовка и мигновен успех. Вече не участвал в битките, а ги избягвал. Предложенията на врага за прекратяване на огъня и примирие направили по-лесно пазенето на завоюваната земя, отколкото рискът да се бие за нова територия.

Какво се случило? Сухият сезон нахлул в живота на знаменосеца. Войникът се държал здраво за обещанието, въпреки отсъствието на дъжд, липсата на прохладни ветрове и тъмнината, която сковавала душата му.

 

Никакви сухи сезони

Като джебчия в препълнено метро, който работи с лекота, когато светлините угаснат, врагът откраднал това, което законно принадлежало на знаменосеца, и войникът изгубил надежда. Победен от заблудите на пустинята, той паднал на земята и се свил на кълбо. Той вярвал, че това ще бъде неговата последна нощ. Няма да доживея до утре, мислел си той. Ще умра през нощта.

Кошмари изпълвали неспокойния сън на наранения войник. Старите рани изплували като ужасни сънища:

Разрушен брак,
непокорно дете,
изгубена работа,
наранен дух,
финансов банкрут,
отхвърляне от приятели,
разбита надежда,
наочаквана трагедия...

През цялата нощ съкрушеният знаменосец заменял своя щит за огнени стрели,

своята защита за уязвимост,
своето прощение за вина,
своята надежда за отчаяние
и своето възстановяване за изоставяне.

 

Тогава първите слабите лъчи на зората сграбчили мрачния воал на ноща и разкъсали нейните тъмни завеси, откривайки на хоризонта едно приближаващо се множество. Възвръщайки отново цялата си надежда, войникът насочил към изток загрубяло от бурите лице и се взрял в утринното небе.

"Коя е тази, която поглежда като зората..." (Песен на песните 6:10). Аз все още съм жив - мислел си войникът. - Все още дишам. Много съм изгубил и много са ми откраднали, но в костите ми още гори огън. Все още не съм изгубил зрението си и мога да видя светлината. Тъмнината изчезва, когато спомена името на моя Капитан.

"Красива като луната..." (Песен на песните 6:10). Аз не съм това, което светът казва, че съм. Описанието на света за мен като:

безнравствена жена,
измамено дете,
безотговорен мъж,
възрастен скитник,
силно пристрастен наркоман,
преуморен работохолик,
ненаситен консуматор,
търсач на случайни удоволствия
е лъжа.

 

Аз мога да отхвърля света и неговите безкрайни пустини, изпълнени с фалшиви миражи.

"Чиста като слънцето..." (Песен на песните 6:10). Смътните силуети на прииждащото множество започнали да се очертават. Мога да различа ясно само една фигура сред огромната тълпа, приближаваща се с първите лъчи на зората. Нощта се стопява с Неговото завръщане. Аз мога да обърна гръб на нощта и да се покая за нейните измамливи желания и страсти. Мога да стана отново. Чувствам вятърът на освежаване да духа в моето чело. Чувствам, че идва възстановяване в мъртвите ми кости. Виждам цветя да цъфтят в пустинята и потоци жива вода да извират от сухата земя. Моят Капитан, Този, когото душата ми обича, се връща за мен. Аз трябва да се приготвя!

"Страшна като войска със знамена..." (Песен на песните 6:10). Сега мислите ми се проясняват и моите въпроси получават отговор. Тази, която преминава от нощта в утрото, е Църквата. Това сме ти и аз, маршируващи страшно като армия със знамена.

Когато вземеш тази книга и прегледаш бегло нейните страници, запитай себе си:

· Това пътешествие на войника някога било ли е твое?
· Оттеглял ли си се до мястото за зрители, страхувайки се да се сблъскаш лице в лице с предизвикателствата на живота?
· Вярваш ли на лъжите на врага за твоето минало, настояще и бъдеще?
· Намираш ли себе си биещ се с демонични сили, вместо да завладяваш обещанията на Бог?
· Ти просто "ниво" ли поддържаш, страхувайки се да рискуваш всичко за Капитана на армията?
· Трябва ли да се покаеш за миналото си, да бъдеш освежен в своя духовен вървеж, да изискваш възстановяването, което твоят Командир вече спечели за теб на кръста, и да се екипираш със смело очакване за Неговото завръщане?

Тази книга е написана за страхливите, за тайните обитатели на нощта, за тези, които се крият зад слаби извинения и провали, за нещастните жертви, които висят на опашката всеки път, когато пехотната колона се придвижва напред.

Тя е написана също и за тези, които са здрави и смели, чиито кости горят с огън за Господ, които ревностно работят в жътвата и които издигат високо стандарта и знамето на Христос.

Твоята сутрин е дошла. Облак, голям колкото човешка длан, се появява на хоризонта. Той носи вятър, дъжд и огън и идва върху теб. Слава и чест ще украсят живота ти, а знамения и чудеса ще те следват до четирите краища на земята.

Няма да има сух сезон. Бог те призовава да издигнеш високо стандарта за живот в това последно поколение. Сега е времето да забиеш знамето си, да превземеш земята, да издигнеш стандарта и да маршируваш под знамето на Царя на царете.

Твоето време като знаменосец на Царя е дошло. Небесата се отварят. Вятърът на Святия Дух духа. Свят огън поглъща всичко, което е шлака, и пречиства всичко, което е злато. Късният и ранният дъжд падат. Ти ще жънеш, преди семето на сеяча да достигне земята.

Тази книга ще те екипира да издигнеш високо знамето, да преживееш благословенията на царския живот и да маршируваш "страшно като армия със знамена", която печели това последно поколение за Исус Христос.

Ела с мен вън от твоя сух сезон в живите води, извиращи от трона на Бог. Заяви на врага:

Никакви сухи сезони!
В Христос аз издигам високо стандарта за живот в последното поколение.